22.04.2009 г., 12:05  

Кладенец

844 0 0

Кладенец

 

Там до кладенеца, 

щом успя да стигнеш.

Пожара в устните,

ще угасиш.

Но виждаш някой,

кофата задигнал, 

тогава спускаш се 

да се спасиш.

 

Ето вече си до нея близко,

и макар по пръстите,

да капе кръв,

щастлив си ти,

че си намерил изход.

И все едно че покоряваш връх.

 

Как сега, как сега,

Как сега, ръцете си 

ще пуснеш?

Как вода ще загребеш?

Навярно няма 

по жестока участ.

Във кладенец

от жажда да умреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...