Кладенец
Кладенец
Там до кладенеца,
щом успя да стигнеш.
Пожара в устните,
ще угасиш.
Но виждаш някой,
кофата задигнал,
тогава спускаш се
да се спасиш.
Ето вече си до нея близко,
и макар по пръстите,
да капе кръв,
щастлив си ти,
че си намерил изход.
И все едно че покоряваш връх.
Как сега, как сега,
Как сега, ръцете си
ще пуснеш?
Как вода ще загребеш?
Навярно няма
по жестока участ.
Във кладенец
от жажда да умреш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиян Христов Всички права запазени