22 апр. 2009 г., 12:05  

Кладенец

842 0 0

Кладенец

 

Там до кладенеца, 

щом успя да стигнеш.

Пожара в устните,

ще угасиш.

Но виждаш някой,

кофата задигнал, 

тогава спускаш се 

да се спасиш.

 

Ето вече си до нея близко,

и макар по пръстите,

да капе кръв,

щастлив си ти,

че си намерил изход.

И все едно че покоряваш връх.

 

Как сега, как сега,

Как сега, ръцете си 

ще пуснеш?

Как вода ще загребеш?

Навярно няма 

по жестока участ.

Във кладенец

от жажда да умреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиян Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...