26 ago 2008, 23:18

Нощ

855 0 5
 Горят плахо свещите в тъмнината.
Може би от страх да не нарушат тишината,
или пък защото розите танцуват
сякаш нас жадуват,
нас - телата.

И бягат сенките наши,
покрити в мрака,
гонят се кат' деца,
с маски неразкрити
дори и за нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво за усърдието,трабва да промениш малко ритъма на моменти е някак объркващ...ти си на 16 спокоино след 1-2 години вече ще си "издигната в йерархията" вярвам в теб
  • Защото душите.. са детски...
  • И бягат сенките наши,
    покрити в мрака,
    гонят се като деца...
    на нежност ухае нощта...много е хубаво...с обич.
  • Здрасти,защо "кат'деца"?
  • Нека... Нека се гонят... ще се настигнат...
    Трябва... Все пак любов е това, Вили
    Прегръщам те, поетесо!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...