26.08.2008 г., 23:18

Нощ

852 0 5
 Горят плахо свещите в тъмнината.
Може би от страх да не нарушат тишината,
или пък защото розите танцуват
сякаш нас жадуват,
нас - телата.

И бягат сенките наши,
покрити в мрака,
гонят се кат' деца,
с маски неразкрити
дори и за нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за усърдието,трабва да промениш малко ритъма на моменти е някак объркващ...ти си на 16 спокоино след 1-2 години вече ще си "издигната в йерархията" вярвам в теб
  • Защото душите.. са детски...
  • И бягат сенките наши,
    покрити в мрака,
    гонят се като деца...
    на нежност ухае нощта...много е хубаво...с обич.
  • Здрасти,защо "кат'деца"?
  • Нека... Нека се гонят... ще се настигнат...
    Трябва... Все пак любов е това, Вили
    Прегръщам те, поетесо!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...