26.08.2008 г., 23:18

Нощ

853 0 5
 Горят плахо свещите в тъмнината.
Може би от страх да не нарушат тишината,
или пък защото розите танцуват
сякаш нас жадуват,
нас - телата.

И бягат сенките наши,
покрити в мрака,
гонят се кат' деца,
с маски неразкрити
дори и за нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за усърдието,трабва да промениш малко ритъма на моменти е някак объркващ...ти си на 16 спокоино след 1-2 години вече ще си "издигната в йерархията" вярвам в теб
  • Защото душите.. са детски...
  • И бягат сенките наши,
    покрити в мрака,
    гонят се като деца...
    на нежност ухае нощта...много е хубаво...с обич.
  • Здрасти,защо "кат'деца"?
  • Нека... Нека се гонят... ще се настигнат...
    Трябва... Все пак любов е това, Вили
    Прегръщам те, поетесо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...