29 ago 2006, 14:31

Нощ 

  Poesía
733 0 7

Бе странна
нощ
изпълнена с безумие
разпръснато във
нощната тъма.
Луна огромна като
пълнолуние,
но счупена
от нечия ръка.
Облещена, оранжева, зловеща -
готова да те сграбчи
всеки миг.
И прилепи,
гризящи полулунието,
надаващи сподавен вик.
Из сенките -
окаяни вампири,
копнеещи за
жива плът.
Но няма нито кръв,
ни топли жили.
Разложена е тази
плът.

Из въздуха
се носи благовоние
на сласт и страст
от лед и студ.
И сенки галят се
с изгарящо
желание,
над гроба тих на някой
труп.
Да! Само сенки,
похот и безумие!
Безплътен свят от
мрак и студ.
Свят
мъртъв - ужас и безумие.
Остава само сласт и
студ...

27.04.2005

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за милите думи, Маги! Благодаря!
    А защо ме нямаше и аз не знам.. май се бях загубила в реалността, но не си намерих място и .. се върнах тук
  • влезе в душата ми...
    пишеш прекрасно, мила Мая.
    защо те е нямало толкова време...с обич.
  • Много,много силни думи!
  • Рдвам се, че ви харесва Приемам и критиката, разбира се - наистина има какво още да се иска. Благодаря ви!
  • Много е добро!
    Поздрави!
  • Потресаващ стих.Страхотноо чуство за ритъм и рима.Браво!
    От мен /6/
  • Харесва ми
Propuestas
: ??:??