Бе странна
нощ
изпълнена с безумие
разпръснато във
нощната тъма.
Луна огромна като
пълнолуние,
но счупена
от нечия ръка.
Облещена, оранжева, зловеща -
готова да те сграбчи
всеки миг.
И прилепи,
гризящи полулунието,
надаващи сподавен вик.
Из сенките -
окаяни вампири,
копнеещи за
жива плът.
Но няма нито кръв,
ни топли жили.
Разложена е тази
плът.
Из въздуха
се носи благовоние
на сласт и страст
от лед и студ.
И сенки галят се
с изгарящо
желание,
над гроба тих на някой
труп.
Да! Само сенки,
похот и безумие!
Безплътен свят от
мрак и студ.
Свят
мъртъв - ужас и безумие.
Остава само сласт и
студ...
27.04.2005
© Мая Todos los derechos reservados
А защо ме нямаше и аз не знам.. май се бях загубила в реалността, но не си намерих място и .. се върнах тук