Нощ
Бе странна
нощ
изпълнена с безумие
разпръснато във
нощната тъма.
Луна огромна като
пълнолуние,
но счупена
от нечия ръка.
Облещена, оранжева, зловеща -
готова да те сграбчи
всеки миг.
И прилепи,
гризящи полулунието,
надаващи сподавен вик.
Из сенките -
окаяни вампири,
копнеещи за
жива плът.
Но няма нито кръв,
ни топли жили.
Разложена е тази
плът.
Из въздуха
се носи благовоние
на сласт и страст
от лед и студ.
И сенки галят се
с изгарящо
желание,
над гроба тих на някой
труп.
Да! Само сенки,
похот и безумие!
Безплътен свят от
мрак и студ.
Свят
мъртъв - ужас и безумие.
Остава само сласт и
студ...
27.04.2005
© Мая Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
влезе в душата ми...
пишеш прекрасно, мила Мая.
защо те е нямало толкова време...с обич. -
Много,много силни думи!
-
Рдвам се, че ви харесва
Приемам и критиката, разбира се - наистина има какво още да се иска. Благодаря ви! -
Много е добро!
Поздрави! -
Потресаващ стих.Страхотноо чуство за ритъм и рима.Браво!
От мен /6/ -
Харесва ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А защо ме нямаше и аз не знам.. май се бях загубила в реалността, но не си намерих място и .. се върнах тук