30 jun 2009, 12:39

Нощ

  Poesía
515 0 3

                  НОЩ

 

Нощта сянка тихо постила.

Градът поляга в нея уморен.

От дъжда птици търсят закрила,

под покриви очакват новия ден.

 

Отгоре небето  разстила цедило –

от черни облаци мляко прецежда.

В мрака блещука луната - кандило.

В локвите пали нови надежди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В локвите пали нови надежди."
    Страхотно...
  • !!!
  • Когато всички от дъжда се скрият,
    аз тръгвам по световните пътеки,
    там някои напитки топли пият,
    дъжда е моят дом, това не е за всеки.

    А локвите ще си отидат, оставяйки надежда.

    Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...