21 jul 2009, 8:10

Нощ

  Poesía
646 0 11

Ухае на кестени...

Мъжката длан

флиртува

опасно

с косите ми.

Разнежени облаци -

тръпнат от свян

и ронят забрава

очите ми.

Безпаметни чувства

взривяват мига

и еква

гласът на камбаните.

Погален -

стопява се

бавно леда

и пада

отвесно мълчание...

Ухае на нощ.

Безразсъдно добра.

Магия,

отдавна забравена.

Душата ми скитница

тя си избра.

Свещица -

за обич запалена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубав стих ! поздрав!
  • Много красиво стихотворение, Донка! Поздрави!
  • Докосна ме този стих!
    Ухае на нощ...
    Магия, отдавна забравена...
  • Благодаря на всички за топлите думи!
    Мила Мира, може би несъзнателно съм те притеснила...Ако е така - извинявам се. Зарадваха ме пожеланията и мнението ти. Благодаря!
  • Аплодирам те!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...