21 jul 2009, 8:10

Нощ

  Poesía
648 0 11

Ухае на кестени...

Мъжката длан

флиртува

опасно

с косите ми.

Разнежени облаци -

тръпнат от свян

и ронят забрава

очите ми.

Безпаметни чувства

взривяват мига

и еква

гласът на камбаните.

Погален -

стопява се

бавно леда

и пада

отвесно мълчание...

Ухае на нощ.

Безразсъдно добра.

Магия,

отдавна забравена.

Душата ми скитница

тя си избра.

Свещица -

за обич запалена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубав стих ! поздрав!
  • Много красиво стихотворение, Донка! Поздрави!
  • Докосна ме този стих!
    Ухае на нощ...
    Магия, отдавна забравена...
  • Благодаря на всички за топлите думи!
    Мила Мира, може би несъзнателно съм те притеснила...Ако е така - извинявам се. Зарадваха ме пожеланията и мнението ти. Благодаря!
  • Аплодирам те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...