Нощ
Ухае на кестени...
Мъжката длан
флиртува
опасно
с косите ми.
Разнежени облаци -
тръпнат от свян
и ронят забрава
очите ми.
Безпаметни чувства
взривяват мига
и еква
гласът на камбаните.
Погален -
стопява се
бавно леда
и пада
отвесно мълчание...
Ухае на нощ.
Безразсъдно добра.
Магия,
отдавна забравена.
Душата ми скитница
тя си избра.
Свещица -
за обич запалена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
