Нощта е тъмна и страшна,

а улицата е черна и прашна.

Всички спят,

а тези, които не спят, се веселят,

само аз седя сама

в тази ужасна тъма.

Нощта е дълга и черна,

а аз съм ти все така "верна",

черни мисли ме обземат

и душата ми превземат,

мисля как нощта не свършва,

а животът ми вече привършва.

Как боли самотата,

как сковава тишината.

А аз не мога да заспя

и болката да притъпя.

Липсваш ми ужасно,

с теб всичко бе така прекрасно.

А сега нощта ме убива

и силите ми изпива

и ти си виновен за това,

и заради теб душата ми умря!