Нощ
507
0
1
Нощта е тъмна и страшна,
а улицата е черна и прашна.
Всички спят,
а тези, които не спят, се веселят,
само аз седя сама
в тази ужасна тъма.
Нощта е дълга и черна,
а аз съм ти все така "верна",
черни мисли ме обземат
и душата ми превземат,
мисля как нощта не свършва,
а животът ми вече привършва.
Как боли самотата,
как сковава тишината.
А аз не мога да заспя
и болката да притъпя.
Липсваш ми ужасно,
с теб всичко бе така прекрасно.
А сега нощта ме убива
и силите ми изпива
и ти си виновен за това,
и заради теб душата ми умря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Веселинова Все права защищены
