Нощ
821
0
0
Гневът се всмукваше във вените ù -
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината.
Птиците виновно млъкнаха.
Залезът кърви от болезнено съчувствие.
Нощта се спуска тягостно над хълмовете.
Плаха сянка, скрита в мрака.
По-бледа от луната –
едно момиче
погребваше невинността си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антония Спирова Todos los derechos reservados
