Нощ

31.01.2012 г., 16:40 ч.

Поезия » Любовна

517 0 0

Гневът се всмукваше във вените ù -

отрова за умореното сърце.

Протестни удари в гърдите –

обратно броене до КРАЯ.

Горчива въздишка събуди тишината.

Птиците виновно млъкнаха.

Залезът кърви от болезнено съчувствие.

Нощта се спуска тягостно над хълмовете.

Плаха сянка, скрита в мрака.

По-бледа от луната –

едно момиче

погребваше невинността си.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.