Нощ
811
0
0
Гневът се всмукваше във вените ù -
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината.
Птиците виновно млъкнаха.
Залезът кърви от болезнено съчувствие.
Нощта се спуска тягостно над хълмовете.
Плаха сянка, скрита в мрака.
По-бледа от луната –
едно момиче
погребваше невинността си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Спирова Всички права запазени
