23 jul 2013, 8:12

Нощ край морето... 

  Poesía » Del paisaje
573 0 3

 

 

Нощ край морето...

            

Класиката в жанра връща:

нощ, луна, море, момиче-

и е уж едно и също,

но момичето различно...

 

Тихо шумолят вълните,

вечен Вятър там ги гони

и спонтанно от гърдите

може стон да се отрони...

 

Може: някой да изплаче,

буря да взриви морето,

или да прореже здрача

в миг изгаряща комета...

 

Любовта е като жребий:

все за щастие мечтаеш,

а момичето до тебе

най-красивото е- знаеш...

 

И допре ли те свенливо

то с главата си разкошна

и даде ти боязливо

с устни сам да го докоснеш:

 

в прелестна самозабрава,

под Луната, до прибоя

ти разбираш чак тогава,

бога ми, Любов какво е!...

 

...Нощ, море, пътека лунна,

гларус някъде проплаква...

Бриз, носталгията будна

с твоето момиче в мрака...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??