Нощ край морето...

23 июл. 2013 г., 08:12

Поэзия » Пейзажная

578 0 3

Нощ край морето...

Класиката в жанра връща:

нощ, луна, море, момиче-

и е уж едно и също,

но момичето различно...

Тихо шумолят вълните,

вечен Вятър там ги гони

и спонтанно от гърдите

може стон да се отрони...

Може: някой да изплаче,

буря да взриви морето,

или да прореже здрача

в миг изгаряща комета...

Любовта е като жребий:

все за щастие мечтаеш,

а момичето до тебе

най-красивото е- знаеш...

И допре ли те свенливо

то с главата си разкошна

и даде ти боязливо

с устни сам да го докоснеш:

в прелестна самозабрава,

под Луната, до прибоя

ти разбираш чак тогава,

бога ми, Любов какво е!...

...Нощ, море, пътека лунна,

гларус някъде проплаква...

Бриз, носталгията будна

с твоето момиче в мрака...

Коста Качев