29 jun 2007, 13:56

Нощ кристална

  Poesía
1.2K 0 4
Лунният сън жажда в мене пали,
отнейде долита мирис на кристали.
Кристално е всичко само тази вечер,
а ние сме с теб кристално далече.

Красива е луната в тази рокля бална,
толкова прозрачна, мъничко кристална.
Кристални са звездите, кристална е нощта,
много е красиво във кристалната земя.

Хайде, покани ме, на онзи танц кристален
приказно чаровен, някак идеален.
След тази нощ, кристална става даже любовта,
бавно се кристализира в приказка света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...