Jun 29, 2007, 1:56 PM

Нощ кристална

  Poetry
1.2K 0 4
Лунният сън жажда в мене пали,
отнейде долита мирис на кристали.
Кристално е всичко само тази вечер,
а ние сме с теб кристално далече.

Красива е луната в тази рокля бална,
толкова прозрачна, мъничко кристална.
Кристални са звездите, кристална е нощта,
много е красиво във кристалната земя.

Хайде, покани ме, на онзи танц кристален
приказно чаровен, някак идеален.
След тази нощ, кристална става даже любовта,
бавно се кристализира в приказка света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...