Jun 29, 2007, 1:56 PM

Нощ кристална

  Poetry
1.2K 0 4
Лунният сън жажда в мене пали,
отнейде долита мирис на кристали.
Кристално е всичко само тази вечер,
а ние сме с теб кристално далече.

Красива е луната в тази рокля бална,
толкова прозрачна, мъничко кристална.
Кристални са звездите, кристална е нощта,
много е красиво във кристалната земя.

Хайде, покани ме, на онзи танц кристален
приказно чаровен, някак идеален.
След тази нощ, кристална става даже любовта,
бавно се кристализира в приказка света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...