4 ago 2011, 0:08

Нощ на моряк

  Poesía
1.1K 0 8

Всяка нощ

Аз се връщам при тебе

Изморен и с тъга

Всяка нощ

Искам да чувствам твойта снага

Всяка нощ те желая

Всяка нощ те зова

Всяка нощ преоткривам в теб любовта

А небето гърми

И морето бучи

А сърцето ми просто

Кърви ли кърви

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констант Булгара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За някои е любовта, за други страстта - две думи с различна тежест, които променят хората. Страстта подхранва любовта, когато я намерим.
    Силата да обичаме е в самите нас и тя е вечна.
  • Нина не разбрах...любовта или страстта е по - силна от всичко
    това са две различни понятия...вече писах , че всички говорят за любов..но тя има толкова много лица..към патньор..любовник , към дете ..към родители ..към близки..към самия себе си..за коя любов говорим...
    ККК
  • Очакването и надеждите остават до тогава, докато любовта я има и е подхранвана от страстта, която е по-силна от всичко.
  • Даааа,вече 26 години живея с тази поезия в сърцето,не се свиква,само копнежа и надеждата ме крепят и много истинската любов разбира се...ПИШИ!!!
  • Много ми хареса! Поздрав, Констант!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...