Нощ по сенокосно време

                Еле́но мо́ме,Еле́но

               не га́зи се́но зеле́но...

                       Народна песен

Косачите се връщат уморени –

залива ги с прохлада вечерта

 и те потъват в нежножстта на Времето,

което обещава им нощта...

Но там Живота просто ги разделя:

младежите ще търсят веселба́,

а срещата с девойки е повеля

на младостта им в буйната съдба...

А в тайни срещи в улички безлюдни

момичетата чакат със копнеж

и през нощта остават дълго будни –

щастливи там с любимият младеж...

Нощта разпръсва звездните си тайни,

а щом изгрее златната Луна –

започват и прозрения омайни,

как всичко да опазят в Любовта!...

И толкова е приказно и светло

живота е прекрасен със любов

и значи там, където все е те́кло –

отново ще тече по начин нов.

А младостта умора не познава,

премигват бавно нежните звезди –

момичето когато позволява

целувките но девствени гърди...

Премигват и светулки малки в мрака –

опитват да разнасят свеетлина,

но утрото на хоризонта чака

със будната реалност на деня...

... Младежите нарамили косите

поемат укротили в миг страстта

и с дива ярост ще косят тревите –

в очакване да дойде пак нощта...

     *     *    *     *     *     *

... А днес това е прелестно намигване

и ретро-романтичен реверанс –

към други времена отминали

без право да получат втори шанс...

...че на живота в цялата промяна

през този бурен дигитален век

отдавна и косачи вече няма –

коси́ с машини Новият човек!...

А тук са само: но́щите усмихнати –

о боже, със безбройните звезди

и влюбени момичета притихнали

във мъжките ръце като преди́...

23.05.2021.