26 dic 2008, 20:04

Нощ след Рождество

  Poesía
916 0 7

                    НОЩ СЛЕД РОЖДЕСТВО

Заплетоха коси

бели зимни мъгли

в клонака на градинските дървета.

Пухкав скреж ги покри

с рой блестящи искри

и нощта стана приказно светла.

 

Земята ни цяла

в премяната бяла

в съня си мечтите прегръща.

И нова надежда

във пищна одежда

прелита над спящите къщи.

 

Подир Бъдни вечер

далеч по-човечен

и с вяра в идващите дни

светът е, защото,

въплъщаващ Доброто,

Младенецът Божи се роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Земята ни цяла

    в премяната бяла

    в съня си мечтите прегръща.

    И нова надежда

    във пищна одежда

    прелита над спящите къщи."
    Красива нощ са нарисували думите ти Мария!
    Поздравления, и весели празници!
  • Благодаря за пожеланията!Весели Новогодишни празници ви желая и нека 2009-та бъде за вас година на сбъднати мечти!
  • светъл стих...
    Честита Коледа, Мария...
  • "Пухкав скреж ги покри

    с рой блестящи искри

    и нощта стана приказно светла."

    НЕКА ДА Е СВЕТЛО В ДУШАТА ТИ МАРИ,КАКТО СТИХЪТ ТИ НОСИ СВЕТЛИНА!

  • О, мила Мари, чудесно и светло е написано - да се сбъдват само
    добрите мисли и начинания, прегръщам те - весела Коледа и Нова Година!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...