26.12.2008 г., 20:04

Нощ след Рождество

907 0 7

                    НОЩ СЛЕД РОЖДЕСТВО

Заплетоха коси

бели зимни мъгли

в клонака на градинските дървета.

Пухкав скреж ги покри

с рой блестящи искри

и нощта стана приказно светла.

 

Земята ни цяла

в премяната бяла

в съня си мечтите прегръща.

И нова надежда

във пищна одежда

прелита над спящите къщи.

 

Подир Бъдни вечер

далеч по-човечен

и с вяра в идващите дни

светът е, защото,

въплъщаващ Доброто,

Младенецът Божи се роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Земята ни цяла

    в премяната бяла

    в съня си мечтите прегръща.

    И нова надежда

    във пищна одежда

    прелита над спящите къщи."
    Красива нощ са нарисували думите ти Мария!
    Поздравления, и весели празници!
  • Благодаря за пожеланията!Весели Новогодишни празници ви желая и нека 2009-та бъде за вас година на сбъднати мечти!
  • светъл стих...
    Честита Коледа, Мария...
  • "Пухкав скреж ги покри

    с рой блестящи искри

    и нощта стана приказно светла."

    НЕКА ДА Е СВЕТЛО В ДУШАТА ТИ МАРИ,КАКТО СТИХЪТ ТИ НОСИ СВЕТЛИНА!

  • О, мила Мари, чудесно и светло е написано - да се сбъдват само
    добрите мисли и начинания, прегръщам те - весела Коледа и Нова Година!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...