26.12.2008 г., 20:04

Нощ след Рождество

909 0 7

                    НОЩ СЛЕД РОЖДЕСТВО

Заплетоха коси

бели зимни мъгли

в клонака на градинските дървета.

Пухкав скреж ги покри

с рой блестящи искри

и нощта стана приказно светла.

 

Земята ни цяла

в премяната бяла

в съня си мечтите прегръща.

И нова надежда

във пищна одежда

прелита над спящите къщи.

 

Подир Бъдни вечер

далеч по-човечен

и с вяра в идващите дни

светът е, защото,

въплъщаващ Доброто,

Младенецът Божи се роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Земята ни цяла

    в премяната бяла

    в съня си мечтите прегръща.

    И нова надежда

    във пищна одежда

    прелита над спящите къщи."
    Красива нощ са нарисували думите ти Мария!
    Поздравления, и весели празници!
  • Благодаря за пожеланията!Весели Новогодишни празници ви желая и нека 2009-та бъде за вас година на сбъднати мечти!
  • светъл стих...
    Честита Коледа, Мария...
  • "Пухкав скреж ги покри

    с рой блестящи искри

    и нощта стана приказно светла."

    НЕКА ДА Е СВЕТЛО В ДУШАТА ТИ МАРИ,КАКТО СТИХЪТ ТИ НОСИ СВЕТЛИНА!

  • О, мила Мари, чудесно и светло е написано - да се сбъдват само
    добрите мисли и начинания, прегръщам те - весела Коледа и Нова Година!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...