11 jul 2007, 16:05

Нощем

  Poesía
723 0 0
Всяка нощ все теб сънувах,
но не виждах твоето лице,
събуждах се и се вълнувах,
усещах те в моето сърце.

Търсих те, но не намирах,
ни на яве, ни на сън,
по улиците в хората се взирах,
да те видя някъде навън.

Но не знаех кой си и къде си,
не знаех името дори,
а животът си вървеше,
с други бяхме, но сами.

Срещах те, но не познавах
твоите пламенни очи,
гледах и не разпознавах,
не знаех, че това си ти.

Мина време и забравих,
че те има по света,
на съдбата се оставих
да ме води по ръба.

Падах, после се изправях,
мислех, че животът е игра,
стари грешки все повтарях,
не вярвах вече в любовта.

Но тайно нощем се вълнувах,
дали ще видя твоето лице,
събуждах се, но вече не сънувах,
прегръщаха ме твоите ръце.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...