11 июл. 2007 г., 16:05

Нощем

722 0 0
Всяка нощ все теб сънувах,
но не виждах твоето лице,
събуждах се и се вълнувах,
усещах те в моето сърце.

Търсих те, но не намирах,
ни на яве, ни на сън,
по улиците в хората се взирах,
да те видя някъде навън.

Но не знаех кой си и къде си,
не знаех името дори,
а животът си вървеше,
с други бяхме, но сами.

Срещах те, но не познавах
твоите пламенни очи,
гледах и не разпознавах,
не знаех, че това си ти.

Мина време и забравих,
че те има по света,
на съдбата се оставих
да ме води по ръба.

Падах, после се изправях,
мислех, че животът е игра,
стари грешки все повтарях,
не вярвах вече в любовта.

Но тайно нощем се вълнувах,
дали ще видя твоето лице,
събуждах се, но вече не сънувах,
прегръщаха ме твоите ръце.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...