Нощем

Всяка нощ все теб сънувах,
но не виждах твоето лице,
събуждах се и се вълнувах,
усещах те в моето сърце.

Търсих те, но не намирах,
ни на яве, ни на сън,
по улиците в хората се взирах,
да те видя някъде навън.

Но не знаех кой си и къде си,
не знаех името дори,
а животът си вървеше,
с други бяхме, но сами.

Срещах те, но не познавах
твоите пламенни очи,
гледах и не разпознавах,
не знаех, че това си ти.

Мина време и забравих,
че те има по света,
на съдбата се оставих
да ме води по ръба.

Падах, после се изправях,
мислех, че животът е игра,
стари грешки все повтарях,
не вярвах вече в любовта.

Но тайно нощем се вълнувах,
дали ще видя твоето лице,
събуждах се, но вече не сънувах,
прегръщаха ме твоите ръце.