beti (Бехрин)
421 4580
11 feb 2008, 21:15

Нощем 

  Poesía
672 0 10
 

***

Луната рисува

безименни острови,

скрити от странство,

тихо римува

облачни пориви

в сластно пиянство,

после потича

по скалните улеи

гибелно - тайнствена

и се размива

всред калните лишеи

семенно - плазмена.

 

***

 

Звездите нашепват

древни послания,

погубващи взора ни.

Тихо припяват

тъжна симфония,

вплетена в спомени.

Смигат припряно

на тъмните облаци

с пареща влюбеност,

за да обгърнат

в страстно очакване

земна разюзданост.

 

***

 

Вятър подема

капките семенност,

вихрено - пламенен,

лудо танцува

в дива непреходност

с пътя ни каменен.

Вае в комините

сламени образи

в жално безвремие

и ни зарива

в снежна проказа

... и вдъхновение.

 

11.02.08.

Пловдив

© Бехрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??