Нощем
***
Луната рисува
безименни острови,
скрити от странство,
тихо римува
облачни пориви
в сластно пиянство,
после потича
по скалните улеи
гибелно - тайнствена
и се размива
всред калните лишеи
семенно - плазмена.
***
Звездите нашепват
древни послания,
погубващи взора ни.
Тихо припяват
тъжна симфония,
вплетена в спомени.
Смигат припряно
на тъмните облаци
с пареща влюбеност,
за да обгърнат
в страстно очакване
земна разюзданост.
***
Вятър подема
капките семенност,
вихрено - пламенен,
лудо танцува
в дива непреходност
с пътя ни каменен.
Вае в комините
сламени образи
в жално безвремие
и ни зарива
в снежна проказа
... и вдъхновение.
11.02.08.
Пловдив
Красиво е!
