Вечер градът бучи...
Със гърлен грохот
от всички страни -
коли, светлини...
разминават се в всевъзможна полуда.
Във къщи високи затворници крещят по принуда.
През шума светлинен и звуков път си пробива,
до мозъка ми, малка мечтица сънлива -
да стане тихо, поне за миг,
да чуя тишината, да я спра със вик.
Да стане тихо, да си помълча,
мисли си крещящи да поспра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse