Вечер градът бучи...
Със гърлен грохот
от всички страни -
коли, светлини...
разминават се в всевъзможна полуда.
Във къщи високи затворници крещят по принуда.
През шума светлинен и звуков път си пробива,
до мозъка ми, малка мечтица сънлива -
да стане тихо, поне за миг,
да чуя тишината, да я спра със вик.
Да стане тихо, да си помълча,
мисли си крещящи да поспра. ...