27 окт. 2009 г., 16:01

Нощем градът шуми

909 0 1

Вечер градът бучи...

Със гърлен грохот

от всички страни -

коли, светлини...

разминават се в всевъзможна полуда.

Във къщи високи затворници крещят по принуда.

 

През шума светлинен и звуков път си пробива,

до мозъка ми, малка мечтица сънлива -

да стане тихо, поне за миг,

да чуя тишината, да я спра със вик.

Да стане тихо, да си помълча,

мисли си крещящи да поспра.

Да стане тъмно, да падне мрак

и, в истинското черно, звезди красиви да загледам пак.

Да стане тъмно и във тъмнината

да разгледам пак лицето на луната.

Да стане тъмно и да спусна клепки леки,

по принуда - не, а със светлините меки...

 

Да стане тъмно, тихо и в тъмнина, и тишина

спокоен, със усмивка да заспя в нощта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...