Първи тежки капки будят тишината.
Над нощните улици плисва топъл дъжд.
В локвички игриви спира се водата,
завърта се, после се втурва изведнъж.

Капките дъждовни пеят по стъклата.
Разплакано небето се крие в мокър плащ.
В малките сълзи проблясва светлината
на улична лампа, безмълвен нощен страж.

Ето с бързи стъпки, скрит в тъмнината,
над спящите къщи дъждът самотно спря.
Тъжно, уморено, полегна в листата,
поплака, потъгува, после отлетя.

И лятото бодро утрото посреща.
Разтварят крила топли слънчеви лъчи.
Мирис на цветя градински се усеща.
И усмихва се светът, ведър, свеж и чист.