Нощен гост

14 abr 2011, 0:45

Poesía » Otra

483 0 1

Открехната беше вратата
и вятър се втурна отвън.
Разхвърля,
обърка листата,
отнесе ми сладкия сън.
Немирнико нощен, нечакан,
не бързай,
при мен остани!
Кажи ми защо си разплакан?
И теб ли преследват злини?...
И двама над белите листи
ще плачем със болка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощен гост

Искате да прочетете повече?

Propuestas