14.04.2011 г., 0:45

Нощен гост

583 0 1

 

 

       Открехната беше вратата

       и вятър се втурна отвън.

       Разхвърля,

       обърка листата,

       отнесе ми сладкия сън.

 

       Немирнико нощен, нечакан,

       не бързай,

       при мен остани!

       Кажи ми защо си разплакан?

       И теб ли преследват злини?...

 

       И двама над белите листи

       ще плачем със болка,

       с тъга.

       Ще пеем за пориви чисти,

       несетно ще мине нощта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...