Открехната беше вратата

       и вятър се втурна отвън.

       Разхвърля,

       обърка листата,

       отнесе ми сладкия сън.

       Немирнико нощен, нечакан,

       не бързай,

       при мен остани!

       Кажи ми защо си разплакан?

       И теб ли преследват злини?...

       И двама над белите листи

       ще плачем със болка,

       с тъга.

       Ще пеем за пориви чисти,

       несетно ще мине нощта!