И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда
през собствените ти очи,
на вечни мъки те осъжда,
доброто без да отличи.
От него бягство просто няма,
той идва с първите звезди,
оказваш се в бездънна яма,
затънал в своите лъжи.
Единствената ти надежда
да вземеш прошка през деня,
че инак идва неизбежно
палачът нощен... "Съвестта"!
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados