29.11.2008 г., 9:35

Нощен палач

908 0 7

И сам раздава правосъдие

на всички нощният палач.

В него няма милосърдие,

загубен си, щом падне здрач.

 

Греха ти само той го вижда

през собствените ти очи,

на вечни мъки те осъжда,

доброто без да отличи.

 

От него бягство просто няма,

той идва с първите звезди,

оказваш се в бездънна яма,

затънал в своите лъжи.

 

Единствената ти надежда

да вземеш прошка през деня,

че инак идва неизбежно

палачът нощен... "Съвестта"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...