И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда
през собствените ти очи,
на вечни мъки те осъжда,
доброто без да отличи.
От него бягство просто няма,
той идва с първите звезди,
оказваш се в бездънна яма,
затънал в своите лъжи.
Единствената ти надежда
да вземеш прошка през деня,
че инак идва неизбежно
палачът нощен... "Съвестта"!
© Наталия Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
