nattalia (Наталия Иванова)
22 34
Nov 29, 2008, 9:35 AM

Нощен палач 

  Poetry » Other
702 0 7

И сам раздава правосъдие

на всички нощният палач.

В него няма милосърдие,

загубен си, щом падне здрач.

 

Греха ти само той го вижда

през собствените ти очи,

на вечни мъки те осъжда,

доброто без да отличи.

 

От него бягство просто няма,

той идва с първите звезди,

оказваш се в бездънна яма,

затънал в своите лъжи.

 

Единствената ти надежда

да вземеш прошка през деня,

че инак идва неизбежно

палачът нощен... "Съвестта"!

© Наталия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??