И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда
през собствените ти очи,
на вечни мъки те осъжда,
доброто без да отличи.
От него бягство просто няма,
той идва с първите звезди,
оказваш се в бездънна яма,
затънал в своите лъжи.
Единствената ти надежда
да вземеш прошка през деня,
че инак идва неизбежно
палачът нощен... "Съвестта"!
© Наталия Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
