8 oct 2007, 8:40

НОЩЕН СПЕКТАКЪЛ 

  Poesía
556 0 17
В стаята, обвита с тишина,
се гонят сенки странни по стените,
мълчи заключената ми врата,
дори са паяжясали ъглите.

Прозорците загадъчно звънят,
но тишината сякаш ги поглъща.
Столовете не могат да заспят
и само с поглед нежно се прегръщат.

Ухае странно, вътре, на звезди.
В ключалката просъсква топъл вятър.
По сцената на моите стени
следя без дъх красивият спектакъл.

Аплаузи от тежките завеси
нови сенки в буен танц разгони...
Луната като зрител се надвеси,
а аз заспах, от театъра доволен...


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??