20 feb 2011, 21:16

Нощен вопъл

  Poesía
830 0 0

 

 

        Ти тръгваш си сърдита.

        Оставяш ме в самотен здрач

        и скоро ще настъпи мрак.

        Нощта не вижда хоризонти,

        ни път към висини, простори.

        Може би една звезда

        ще свети в небосклона,

        с ярка, но студена светлина...

        Това смразява ми душата

        и почвам да крещя в тъмното от болка:

        -Ела, любов! Ела, звезда,

        с ярка, топла светлина,

        стопли вкочанясала снага

        и стенещо сърце от мъка.

        Посоката на пътя освети

        към нейното сърце,

        дано и то да разбере,

        че моето за него бие...

        без него то ще спре!

        Освети и моето покаяние,

        катарзиса за грешните ми дни,

        постъпки глупави и неоправдани,

        да мога отново да прегърна

        онез блажени времена

        на две щастливи, влюбени души!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...