Нощен вопъл

20.02.2011 г., 21:16 ч.

Поезия

652 0 0

Ти тръгваш си сърдита.
Оставяш ме в самотен здрач
и скоро ще настъпи мрак.
Нощта не вижда хоризонти,
ни път към висини, простори.
Може би една звезда
ще свети в небосклона,
с ярка, но студена светлина...
Това смразява ми душата
и почвам да крещя в тъмното от болка:
-Ела, любов! Ела, звезда,
с ярка, топла светлина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощен вопъл

Искате да прочетете повече?

Предложения