komshin (Димитър Митов)
57 6
Feb 20, 2011, 9:16 PM

Нощен вопъл 

  Poetry
5.0 / 1
646 0 0
Ти тръгваш си сърдита.
Оставяш ме в самотен здрач
и скоро ще настъпи мрак.
Нощта не вижда хоризонти,
ни път към висини, простори.
Може би една звезда
ще свети в небосклона,
с ярка, но студена светлина...
Това смразява ми душата
и почвам да крещя в тъмното от болка:
-Ела, любов! Ела, звезда,
с ярка, топла светлина, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Random works

More works »