20 nov 2011, 10:58

Нощес

699 0 3

Пълнолунието - пита,

месена във късна доба.

Тя глада ми не засити,

а запали в мене огън.


Вехна, чакам те да дойдеш,

да усетя мъжка сила.

Да ми шепнеш, че съм твойта

воля и съдба сломила.


И да пия твойте ласки -

черно, тригодишно вино.

Любовта ми да ме тласка

в пропаст. Своята невинност


да ти дам. И да остане

в мене твойта мъжка сила.

Ти да бъдеш Змей Горянин,

а аз  - Вила Самовила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...