Пълнолунието - пита,
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш,
да усетя мъжка сила.
Да ми шепнеш, че съм твойта
воля и съдба сломила.
И да пия твойте ласки -
черно, тригодишно вино.
Любовта ми да ме тласка
в пропаст. Своята невинност
да ти дам. И да остане
в мене твойта мъжка сила.
Ти да бъдеш Змей Горянин,
а аз - Вила Самовила.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
