Пълнолунието - пита,
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш,
да усетя мъжка сила.
Да ми шепнеш, че съм твойта
воля и съдба сломила.
И да пия твойте ласки -
черно, тригодишно вино.
Любовта ми да ме тласка
в пропаст. Своята невинност
да ти дам. И да остане
в мене твойта мъжка сила.
Ти да бъдеш Змей Горянин,
а аз - Вила Самовила.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
