20.11.2011 г., 10:58 ч.

Нощес 

  Поезия » Любовна
581 0 3

Пълнолунието - пита,

месена във късна доба.

Тя глада ми не засити,

а запали в мене огън.


Вехна, чакам те да дойдеш,

да усетя мъжка сила.

Да ми шепнеш, че съм твойта

воля и съдба сломила.


И да пия твойте ласки -

черно, тригодишно вино.

Любовта ми да ме тласка

в пропаст. Своята невинност


да ти дам. И да остане

в мене твойта мъжка сила.

Ти да бъдеш Змей Горянин,

а аз  - Вила Самовила.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??