Нощес
Пълнолунието - пита,
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш,
да усетя мъжка сила.
Да ми шепнеш, че съм твойта
воля и съдба сломила.
И да пия твойте ласки -
черно, тригодишно вино.
Любовта ми да ме тласка
в пропаст. Своята невинност
да ти дам. И да остане
в мене твойта мъжка сила.
Ти да бъдеш Змей Горянин,
а аз - Вила Самовила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
