21 dic 2011, 1:29

Нощи... 

  Poesía » De amor
670 0 2

Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.

Часът е 5 сутринта
и въпросът ден ли е, или нощ,
оставям на други, но по мен
няма следи от съня.

Този мой далечен другар
отдавна се скара със мен.
И мислите ми във плен
остави на своя кошмар.

Моят кошмар. Твоята личност.
Абсолютната идентичност.

Интересно, нали, какви абсурдни неща
се раждат в 5 часа сутринта.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много интересен и хубав стих!!!
  • Хм, интересен на места текст. Има за шлифоване, но все пак личен стил. Наистина се раждат интересни неща в 5...

    П.П. Редактирайте си предишния текст, за да бъде публикуван.
Propuestas
: ??:??