Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.
Часът е 5 сутринта
и въпросът ден ли е, или нощ,
оставям на други, но по мен
няма следи от съня.
Този мой далечен другар
отдавна се скара със мен.
И мислите ми във плен
остави на своя кошмар.
Моят кошмар. Твоята личност.
Абсолютната идентичност.
Интересно, нали, какви абсурдни неща
се раждат в 5 часа сутринта.
© Криста All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
