21.12.2011 г., 1:29 ч.

Нощи... 

  Поезия » Любовна
565 0 2

Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.

Часът е 5 сутринта
и въпросът ден ли е, или нощ,
оставям на други, но по мен
няма следи от съня.

Този мой далечен другар
отдавна се скара със мен.
И мислите ми във плен
остави на своя кошмар.

Моят кошмар. Твоята личност.
Абсолютната идентичност.

Интересно, нали, какви абсурдни неща
се раждат в 5 часа сутринта.

© Криста Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересен и хубав стих!!!
  • Хм, интересен на места текст. Има за шлифоване, но все пак личен стил. Наистина се раждат интересни неща в 5...

    П.П. Редактирайте си предишния текст, за да бъде публикуван.
Предложения
: ??:??