Нощи...
Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.
Часът е 5 сутринта
и въпросът ден ли е, или нощ,
оставям на други, но по мен
няма следи от съня.
Този мой далечен другар
отдавна се скара със мен.
И мислите ми във плен
остави на своя кошмар.
Моят кошмар. Твоята личност.
Абсолютната идентичност.
Интересно, нали, какви абсурдни неща
се раждат в 5 часа сутринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
