voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
1 abr 2009, 7:05  

Светлината в мен

  Poesía » Otra
1K 0 23

И само светлината ни е дар –

тя идва безвъзмездно от небето

и цялата земя й е олтар.

Отнася я от нас небитието.

 

Затуй, дордето съм на този свят,

до зрънце светлината ще поглъщам.

Една прашинка нейна да спася,

дори в Отвъдното ще бъда същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    нощите...капчици роса в красиви слова...
    и тишина...творяща прекрасна поезия...с много обич.
  • edelvais (Анна Попова)
    edelvais (Анна Попова)
    Сънищата са като миражи в пустиня... Животът ни е миражи, редуващи се с реалност.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Здравейте,Татяна, Борислав и Нели! Със закъснение прочетох коментарите ви. Но затова пък вашите думи ми дойдоха като усмивки точно сега, когато съм малко тъжна.
    Благодаря ви.
    И нека са радостно озарени почивните ви дни.
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Ехеееее "Поетите, деца са на болката", в два стиха съм го написала и ти си поредното доказатлество за достоверност. Няма любов, без съмнения и болка, хубавото е, че бързо си отиват, но след тях остават прекрасни стихове, какъвто е този, ЕЛИ! Презокеански гушки, мъдро момиче! Усмихната и щастлива вечер ти желая.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0