Светлината в мен

Поезия » Друга

1K 0 23

И само светлината ни е дар –

тя идва безвъзмездно от небето

и цялата земя й е олтар.

Отнася я от нас небитието.

Затуй, дордето съм на този свят,

до зрънце светлината ще поглъщам.

Една прашинка нейна да спася,

дори в Отвъдното ще бъда същата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

нощите...капчици роса в красиви слова...
и тишина...творяща прекрасна поезия...с много обич.

2009-04-06T21:11:51+03:00
edelvais (Анна Попова)

Сънищата са като миражи в пустиня... Животът ни е миражи, редуващи се с реалност.

2009-04-04T19:47:47+03:00
voda (Елица Ангелова)

Здравейте,Татяна, Борислав и Нели! Със закъснение прочетох коментарите ви. Но затова пък вашите думи ми дойдоха като усмивки точно сега, когато съм малко тъжна.
Благодаря ви.
И нека са радостно озарени почивните ви дни.

2009-04-04T07:42:32+03:00
ananel (Нелиса)

2009-04-02T18:10:41+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Ехеееее "Поетите, деца са на болката", в два стиха съм го написала и ти си поредното доказатлество за достоверност. Няма любов, без съмнения и болка, хубавото е, че бързо си отиват, но след тях остават прекрасни стихове, какъвто е този, ЕЛИ! Презокеански гушки, мъдро момиче! Усмихната и щастлива вечер ти желая.

2009-04-02T11:15:56+03:00