И само светлината ни е дар –
тя идва безвъзмездно от небето
и цялата земя й е олтар.
Отнася я от нас небитието.
Затуй, дордето съм на този свят,
до зрънце светлината ще поглъщам.
Една прашинка нейна да спася,
дори в Отвъдното ще бъда същата.
© Елица Ангелова Всички права запазени
и тишина...творяща прекрасна поезия...с много обич.