21 oct 2007, 12:25

Нощна Илюзия

  Poesía
862 0 0
Аз съм...
И отново във съня ти нахлувам!
Не посягай да палиш лампата -
от светлината вече се страхувам
и на жива се преструвам.
Как спиш на тая възглавница -
та тя пази дъха на косите ми?!
Бавно умирах час след час,
престанах да дишам със болката аз
ножа на една  любов във мене ти заби,
молех се силно, ти всичко във мен уби.
И сега се връщам пак назад
в този земен, безсърдечен ад,
как живееш ти без мен сега,
сам ли си, до тебе спи и някаква жена?
Ще стоя в средата на твоята стая,
ще заключа вратата,
сърцето забива отново накрая,
щом  слея се пак с тишината.
Цяла нощ в стаята  със тебе ще остана
и както преди ще сме отново двама,
а после можеш и да ме изгониш -
само не викай така от щастие,
ще се събудиш!!!!!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Цанкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...