21 oct 2007, 12:25

Нощна Илюзия

  Poesía
855 0 0
Аз съм...
И отново във съня ти нахлувам!
Не посягай да палиш лампата -
от светлината вече се страхувам
и на жива се преструвам.
Как спиш на тая възглавница -
та тя пази дъха на косите ми?!
Бавно умирах час след час,
престанах да дишам със болката аз
ножа на една  любов във мене ти заби,
молех се силно, ти всичко във мен уби.
И сега се връщам пак назад
в този земен, безсърдечен ад,
как живееш ти без мен сега,
сам ли си, до тебе спи и някаква жена?
Ще стоя в средата на твоята стая,
ще заключа вратата,
сърцето забива отново накрая,
щом  слея се пак с тишината.
Цяла нощ в стаята  със тебе ще остана
и както преди ще сме отново двама,
а после можеш и да ме изгониш -
само не викай така от щастие,
ще се събудиш!!!!!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Цанкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...