Нощна Илюзия

21 окт. 2007 г., 12:25

Поэзия

627 0 0

Аз съм...
И отново във съня ти нахлувам!
Не посягай да палиш лампата -
от светлината вече се страхувам
и на жива се преструвам.
Как спиш на тая възглавница -
та тя пази дъха на косите ми?!
Бавно умирах час след час,
престанах да дишам със болката аз
ножа на една любов във мене ти заби,
молех се силно, ти всичко във мен уби.
И сега се връщам пак назад
в този земен, безсърдечен ад,
как живееш ти без мен сега,
сам ли си, до тебе спи и някаква жена?
Ще стоя в средата на твоята стая,
ще заключа вратата,
сърцето забива отново накрая,
щом слея се пак с тишината.
Цяла нощ в стаята със тебе ще остана
и както преди ще сме отново двама,
а после можеш и да ме изгониш -
само не викай така от щастие,
ще се събудиш!!!!!!!

Нощна Илюзия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения